Следвайте Гласове в ТелеграмСглобката ГЕРБ и ПП-ДБ ще устои на кметската

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Сглобката ГЕРБ и ПП-ДБ ще устои на кметската акция, само че изборните резултати може да трансформират балансите, сподели политологът и съосновател на " Тренд " пред " 24 часа "  

Още акценти от изявлението

Активността на локалните избори ще е по-висока от тази на последния избор за парламент

Подкрепата за партиите се сви до най-твърдите ядра

ГЕРБ потеглят към локалния избор с по-силна стартова позиция

- Какво демонстрират данните от новото изследване на “Тренд ” - разместиха ли се политическите пластове през този плевел август, в който след убийството на Алексей Петров имаше разкрития за политическото му въздействие, в който Васил Божков се върна в България, а хората се вълнуваха от експанзията у дома и на пътя?

- Данните от изследването през септември не демонстрират сериозна динамичност нито в електоралните настройки на българите, нито в оценките им за главните институции. Имаме картина, много сходна на тази, която установихме и оповестихме през юли.

Това обаче е единствено на пръв взор. Ако се задълбочим по-сериозно в данните, ще забележим, че зад тази, общо взето, статична електорална картина измежду гласуващите има нещо, което остава прикрито, само че е значимо. Имаме следващ месец на понижаваща се изборна интензивност. Все по-малко българи заявяват, че ще упражнят правото си на глас при нови парламентарни избори. Това е оценката на българите за миналите няколко месеца.

- Каква е повода да няма огромна смяна в електоралната картина?

- Всъщност тя се образува единствено от твърдите ядра - същите, които видяхме прочее и на изборите през април. Разбира се, след “сглобката ” на ПП-ДБ бе нанесена вреда от 4-5%. Но към този момент са останали най-твърдите електорати и при ГЕРБ, и при “Продължаваме смяната ”- “Демократична България ” и при Движение за права и свободи, и при “Възраждане ”. Трябва да стане някакво доста огромно събитие, с цел да забележим разбъркване. Хората се отдръпват от ден на ден от присъединяване в изборите.

- Знак защо е това?

- За голямото съмнение, което се натрупа към целия политически хайлайф, към всички партии. Това го виждахме като наклонност последните години - по какъв начин пада интензивността, а на последните два избора тя бе рекордно ниска.

Ако в този момент има нови парламентарни избори, интензивността ще бъде дори още по-ниска. Хората просто не виждат опция, която да може да натрупа поддръжка от възходящото съмнение към водещите сега партии. Ако не харесваш ПП-ДБ, не отиваш към ГЕРБ и назад. “Възраждане ” от своя страна не е опция или най-малко с не повече от 15-16%. Българска социалистическа партия си стои на едни и същи равнища на поддръжка. Няма индивид, който да печели от засилващото се съмнение към останалите обединения. Средната изборна интензивност през последните години е към 3,5 милиона. Т.е. имаме близо 1 милион гласоподаватели, които пасуват, не харесват никого. Огромна маса от гласоподаватели не припознават някоя групировка като опция на “сглобката ”. Те евентуално биха показали интерес към нова групировка, само че такава не се вижда на сцената.

- Възможно ли е президентът Радев да се възползва от този политически капацитет?

- С непрекъснатия си спор с държавното управление Румен Радев се пробва да се нарежда тъкмо като подобен вид опция на “сглобката ”. Той натрупа политически капитал. Зависи дали и по кое време ще има обстановка да го употребява. Не мисля обаче, че на този стадий може да приказваме за партия на Радев. Това, което се случва към инициативния комитет за 3 март, не считам, че води към партия на Радев, тъй като съгласно мен президентът добре си дава сметка, че в случай че има някакъв късмет да направи сериозен политически пробив, би се получило единствено в случай че той е отпред, а не посредством легитимиране на други хора.

- Продължаващият спад на хората, които биха отишли да гласоподават, значи ли, че може да чакаме ниска изборна интензивност на локалните избори?

- Това, което записваме, е подготвеност за гласоподаване на парламентарни избори. На локалните избори интензивността евентуално ще е по-висока от тази, която бе на парламентарните, тъй като там има други претекстове да гласуваш - да вземем за пример харесваш кмета или назад - искаш да го накажеш. На тези избори не гласуваш единствено за партии - има и мажоритарен избор. Това значи, че може да бъдат стимулирани повече хора да гласоподават в една или друга посока. Затова чакам интензивността въпреки всичко да е по-висока.

- Започнаха да се обрисуват претендентите за кметове на главните партии в някои градове...

- Но още не знаем претендентите на водещата политическа мощ ГЕРБ в трите най-големи града... ГЕРБ обаче потеглят с по-силна стартова позиция. Първо, че са най-голямата политическа мощ в страната. Присъствието в локалната власт, съществуването на стотици настоящи кметове без подозрение дава преимущество. Второ, ГЕРБ съумяха да изградят доста сериозна организационна инфраструктура в цялата страна за тези 15 години. ПП-ДБ по този начин и не направиха съществени структури по места.

- Ще се отразят ли настроенията към ръководещата “некоалиция ” на борбите по места?

- Няма никакво подозрение в това. Местните избори ще са борба сред двете съществени обединения, които съставляват обединението ГЕРБ и ПП-ДБ. Това ще обостри мощно връзките сред сътрудниците в кабинета и ще увеличи градуса на напрежението. Но да не го хиперболизираме - това няма да докара до раздробяване на конфигурацията. Не толкоз акцията, а резултатите от изборите могат да са основа за диалог сред сътрудниците какво ще се прави оттова нататък. Балансът сред резултатите на двете обединения може да докара до нова държавна настройка още преди ротацията - при резултати, които посочат, че някой е осъден, а различен привилегирован от гласоподавателите. Това ще даде самочувствие на едни и ще натисне надолу други.

Димитър Ганев е роден през 1986 година във Варна, магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” и лекар по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там. Научните му ползи са свързани с проблематиката на българския преход. Съосновател на Изследователски център “Тренд.
 

Инфо: " 24 часа "